Вход Регистрация

Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

За Община Марица

Структурата на икономиката в община Марица се определя от настъпилите социално-икономически условия през последните 20 години. Докато до края на 90 години на миналия век водещ отрасъл е било селското стопанство, то постепенно се измества от промишлеността. Този факт оказва благоприятно влияние за развитието на общината.

Благодарение на промишлеността селата не се обезлюдяват вследствие на миграция към градските центрове.

Определящи за развитието на икономиката в общината са отраслите лека промишленост и селско стопанство. Инвестициите в последните години надхвърлят 1 милиард лева. Регистрирани са над 4000 стопански субекта. Най-големите предприятия са изградени на “зелена поляна”.

Оформени са 4 промишлени зони:

1. Радиново, Бенковски, Царацово, Костиево 2. Труд, Строево, Граф Игнатиево 3. Войводиново, Калековец 4. Скутаре, Рогош, Маноле  

Отрасловата структура на промишлеността е разнообразна: хранително-вкусова, машиностроителна, металорежеща, дървообработваща, химическа, трикотажна и др. Предприятията са изцяло частни. 

Териториално промишлеността се развива извън населените места. Терените на бившите стопански дворове 2380 дка са в основата на новите "стопански зони" на общината поради относителната си обезпеченост с техническа инфраструктура, добри транспортни връзки и по - опростени процедури в инвестиционното проектиране. Към тях естествено са се присъединили и терени от смяна функционалното предназначение на земеделски земи за стопански дейности. Близостта на областния град Пловдив прави изключително бурен процесът на разрастване на стопанските зони. Доброто географско положение на територията дава бързи транспортни връзки до пазарите. Сградният фонд на промишлените предприятия е нов, техниката почти навсякъде е съвременна. 

По размер на чуждестранни инвестиции през последните 5 години община Марица е на едно от първите места в страната.  

През 2010 г. е приет Общ устройствен план на община Марица. Създадено е селищно образувание съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България – „Индустриална зона Марица“, обхващаща територии от землищата на с. Бенковски и с. Царацово.  

Индустриална зона Марица е част от „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) в района на Пловдив, един от най-мащабните икономически проекти на България. Тя се развива върху площ от 10 700 000 м² и обединява 6-те индустриални зони в района на Пловдив - индустриално-търговска зона „Марица”, индустриална зона „Раковски”, промишлено-търговска зона „Куклен”, парк „Образование и високи технологии” в Пловдив, индустриална зона и високотехнологичен център „Тракия” и Индустриална зона „Калояново”. В ТИЗ са привлечени 114 инвеститори, открити са над 15 000 работни места. Развитието на „Тракия икономическа зона“ е насочено в две посоки – разкриване на нови работни места за високо и нискоквалифицирани кадри от Пловдив и региона и присъствието на големи инвеститори като предпоставка за развитие на фирми от малкия и среден бизнес като подизпълнители и доставчици на местно ниво. 

За разлика от по-голямата част от общините в страната, при които като последица от икономическата криза в периода след 2008 г. се наблюдава и определено свиване в предприемаческата активност, в община Марица този проблем не толкова изявен. До този извод водят данните за броя на фирмите (нарастващ през годините), както и разходите за инвестиции (също нарастващ). 

Секторна структура 

Икономическият профил на община Марица до голяма степен се определя от секторната и отрасловата структура на местната икономика. В нея с различна тежест и значимост са представени отрасли от трите сектора. сектора - „Селско, горско и рибно стопанство", „Индустрия" и „Услуги", по-популярни още като първичен, вторичен и третичен. За характеристика и оценка на секторната структура на икономиката на общината се използват основни икономически показатели, които се прилагат и при общата характеристика на икономиката на общината. Представа за състоянието на отделните сектори дава таблица по-долу: 

Показатели

Общо за 2010 г

По икономически показатели

Първичен

Вторичен

Третичен

Брой предприятия

662

92

166

404

Произведена продукция (хил. лв.)

831 917

14 217

781 889

35 811

Приходи от дейността (хил. лв.)

990 253

18 839

813 322

158 092

Заети лица(брой)

7 410

271

5 883

1 256

 

Дълготрайни материални активи (хил. лв.)

296 715

9 541

253 173

34 001

Показатели

Общо за 2014 г

По икономически показатели

Първичен

Вторичен

Третичен

Брой предприятия

717

137

190

390

Произведена продукция (хил. лв.)

1 304 182

30 173

1 239 128

34 881

Приходи от дейността (хил. лв.)

1 525 705

42 335

1 332 605

150 765

Заети лица(брой)

10 199

413

8 600

1 186

Дълготрайни материални активи (хил. лв.)

342 516

21 929

299 975

20 612

 Анализът на данните за секторната структура на икономиката на община Марица показва, че за анализирания 5 годишен период (2010-2014 г.) се наблюдава положително развитие, което е характерно за всички от използваните икономически показатели. Това се отнася и за трите основни сектора на икономиката. Тежестта на отделните сектори по отношение на анализираните показатели е различна.

 

 По отношение на значимостта на отделните сектори, с водещи позиции в местната икономика е сектор „Индустрия". С изключение на показателя "брой предприятия", по всички останали - сектора е на първо място. През 2014 г. в отраслите от сектор „Промишленост" относителният дял на произведената продукция е 87,2% от общия й размер за цялата местна икономика, почти такъв е и делът на приходите от дейност (80,2%). В промишлените отрасли са ангажирани и най-голям брой от заетите лица, които са 72,1% от всичко заетите в общината. Този сектор е и с най-висока капитализация. Делът на ДМА от общия им размер за целия социално-икономически комплекс е 64,0%. Анализът на посочените данни дава основание да бъде направен извода, че местната икономика е с водещи промишлени функции, което не е характерно за общини от категорията „селски общини". Тази позиция на вторичния сектор е характерна за целия анализиран период – 2010-2014 г.

 

 Сектор „Услуги" е с водещо място по отношение на показателя - „брой предприятия". Регистрираните в този сектор предприятия заемат 65% от всички предприятия в общината. Този брой съпоставен с броя на заетите лица показва, че това са фирми от типа „микро" и „малки". По останалите показатели третичния сектор е на втора позиция - след сектор „Индустрия".

На трето място по резултатите на анализираните показатели е сектор „Селско, горско и рибно стопанство" („Аграрен"). За него е характерно положително развитие в периода 2010-2014 г. и то по всички анализирани показатели. Положителен момент в развитието на аграрния сектор е, че се провежда политика към развитие на интензивно растениевъдство и животновъдство, което ще го превръща в по-конкурентен сектор на икономиката.

От икономическите дейности, представени в местната икономика на община положителна динамика се наблюдава и при икономическа дейност „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Транспорт, складиране и пощи“.

 

 

Аграрен сектор – Животновъдство, растениевъдство, горски сектор

Наличието на качествен поземлен ресурс, в съчетание с климатичните условия, традициите в развитието на аграрния сектор в съчетание с добрия производствен опит в растениевъдния и животновъдния подотрасли са все фактори за мястото на сектора в икономиката на общината. Анализите на данните за основните икономически показатели, характеризиращи първичния сектор (селско, горско стопанство и рибовъдство) показват, че след неблагоприятното му състояние в края на миналия век, днес той се развива успешно и има своя принос в икономическото развитие на община Марица. Анализите и оценките на развитието на аграрния сектор в периода 2010-2014 г., показват, че все по-ясно се осъзнават възможностите му за по-ефективното използване на наличните поземлени ресурси, което дава отражение върху засилване на позициите на сектора в икономически профил на общината.

По данни на ОСЗ-Марица през последните години се увеличава площта, за която се взимат субсидии, но същевременно намалява броя на регистрираните земеделски производители. Към края на 2014 г. те са около 900.

Структурата на аграрния сектор е с растениевъдно-животновъдна насоченост. Растениевъдството до голяма степен запазва позициите си от миналото, а животновъдството в продължение на много години се характеризираше като „проблемен" подотрасъл на селското стопанство.

В последните години се наблюдава рязко увеличаване на трайните насаждения – ябълки, череши, вишни, ягоди, малини. Изключително благоприятните природо-климатични и почвени условия, както и стратегическото местоположение спрямо най-големите консумативни центрове в страната създават условия за силно развитие на градинарството и дават възможност за производство на почти всички растителни култури отглеждани в страната. След известен застой се наблюдава и тенденция за възстановяване на оризопроизводството в общината.

На територията на общината действат две земеделски кооперации:

-                     Земеделска кооперация Единство – намира се в село Костиево и е наследник на местното ТКЗС, където след 1990 г. обединява 400 кооператори с обработваема земя на площ от 11 500 декара. Кооперацията е сред основните производители на оризова арпа в страната и притежава оризище в землището на село Костиево.

-                     Потребително-Производствена Земеделска кооперация Напредък – село Царацово. Занимава се с производство и търговия със селскостопанска продукция. Отглежда царевица, слънчоглед, ечемик и фъстъци.

За подпомагане с информация за финансиране на земеделските производители и развитие на аграрния сектор към общинска администрация Марица е създадено звено от специалисти „Селско стопанство”.

Растениевъдство

Благоприятен фактор за развитие на растениевъдството в общината е осигуреността й с качествени земеделски земи. Основният потенциал за развитие на селското стопанство е обработваемата земя, с размер 24371.8 ха и представляваща 85,6 % от земеделските земи в общината. Размерът на обработваемите земи по землища на населените места варира в

широки граници - от над 20 хил. ха (селата Труд, Маноле, Строево) до около 400-500 ха (селата Крислово, Динк, Желязно).

В структурата на обработваемите земи основен дял заемат нивите - те са обща площ 22567.3 ха, което е над 90% от площта на обработваемите земи. В площта на нивите се включва и една специфична категория - оризищата, които са представени в Пловдивското поле, като характерна земеделска култура.

Независимо от размерите на обработваемите земи в различните части на общината (по землища на населените места) биопродуктивните качества са много добри. Благоприятно обстоятелство за развитието на интензивно растениевъдство е и значителния размер на поливните площи. През територията на общината преминават главните напоителни канали „Марица - 1",„Марица -2" и „Марица - 3". Общата дължина на каналната мрежа на територията на общината е над 120 км. Преди години, когато каналната мрежа бе в добро техническо състояние можеха да се напояват около 68,3 % от земеделските земи, но днес поради лошото техническо състояние на каналната мрежа тези възможности са по-ограничени. Наличието на площи, осигурени с достатъчно вода е фактор за развитие на оризопроизводството, както и на зеленчукопроизводството.

В структурата на посевната площ водещи позиции имат зърнопроизводството, зеленчукопроизводството, а през последните години нарастват площите, заети от трайни насаждения.

 

Основен проблем за устойчивото земеползване в общината е маломерността и разпокъсаността на имотите. Производителите са затруднени да спазват добрите земеделски практики. Не се спазват агротехническите изисквания за редуване на културите и прилаганият сеитбооборот много често е нерационален. Провежда се небалансирано торене, при което доминиращо участие имат все още нитратните торове. Растителните остатъци от полския сеитбооборот не се използват екологосъобразно и рационално – все още изгарянето на стърнища е често срещана практика. Преодоляването на силната разпокъсаност на земеделските земи постепенно, макар и бавно се осъществява, чрез нарастване на броя на сделките за закупуване на такива земи, което води до постепенното й окрупняване. За съжаление този процес върви бавно, а и все още няма консенсус по него на различните нива.

 

Зеленчукопроизводството е с традиции и много добър производствен опит на населението в общината. Благоприятни фактори за неговото развитие са качествените земеделски земи, високия размер на поливните площи и високата стойностна сумарното слънчево греене.

Размерът на обработваемите площи за отглеждане на зеленчуковите култури през отделните години се променя, като в края на миналия век и първите години на настоящия същия бележи тенденция на намаляване. Причините за това са в масирания внос на зеленчуци от съседните държави и ниските изкупни цени на местните зеленчуци. През последните години тази тенденция постепенно се преодолява.

С най-голям размер посевна площ заети със зеленчукови култури през 2013 г. са с картофи, домати, чушки, краставици. Именно от тях са добити и най-големи количества зеленчуци. За периода 2011-2013 г. се забелязва тенденция за нарастване на производството от основите зеленчукови култури.

Селскостопански култури

Обем производство (тона)

2011г.

2012г.

2013г.

Домати

760

1030

1700

Чушки

420

425

720

Краставици

410

480

685

Картофи

2405

1680

1890

 

Трайните насаждения в община Марица, в миналото са заемали значителни площи, които през последните две десетилетия силно намаляват. Сега отново се наблюдава засилване на интереса на земеделските собственици и производители към развитието на трайните насаждения, в резултат на което нарастват площите им. Общата площ на трайните насаждения е около 1650-1700 ха, което е около 6,8% от обработваемите земи: масиви от ябълки, круши, череши, вишни. Лозарството е символично представено. Към трайните насаждения се отнасят и ягодоплодните култури. Най-големи овощни масиви има в землищата на селата Скутаре и Трилистник. В миналото в землището на с. Трилистник е имало огромни масиви от трайни насаждения (около 13-14 хил. дка), като днес те са в порядъка на около 300 дка. През последните години се създават нови овощни масиви в землищата и на други селища. Според кадастралната карта трайните насаждения в момента са около 1654 ха.

 

 

Селскостопански култури

Обем производство (тона)

2011г.

2012г.

2013г.

Ябълки

6200

2950

3740

Круши

152

95

192

Череши

118

5

195

 

 

 

 

 

 

 

 

Животновъдство

Животновъдството е вторият подотрасъл на селското стопанство. По икономически резултати то отстъпва на растениевъдния подотрасъл. Животновъдството също показва тенденция за възстановяване на традициите, които община Марица е имала в миналото в отглеждането на свине, крави, овце, кокошки-носачки, патици, гъски, кози.

Ограничаване развитието на животновъдството се дължи до голяма степен на неговата раздробеност, от което произтича и ниската му ефективност и ниско технологично равнище. На сегашния етап около 90% от обема на животновъдното производство се осъществява от дребни производители и малка част – в професионални ферми. Отпадъчните продукти, получавани в животновъдството, са екологична заплаха по отношение качеството на водите и почвите. Ниското търсене на оборска тор, ниските му цени, липсата на изисквания при оползотворяването му и на санкции при нарушенията водят до замърсяване на водите и почвите. Липсват или са много малко специално обезопасените торища за приготвяне и съхранение на оборския тор. Състоянието на инфраструктурата също е незадоволително.

Животновъдството се развива в семейни ферми и в големите животновъдни комплекси. Показателно е, че във всички бивши стопански дворове животновъдните ферми са запазили предназначението си. На площ около 9800 дка са разположени 10 комплекса

·         Трилистник – птицеферма, кравеферма, свинеферма;

·         Строево – животновъдна ферма;

·         Войсил – птицеферма, кравеферма;

·         Труд – кравеферма, свинеферма за свине тип Б;

·         Манолско Конаре – кравеферма от 1 група.

Производството е автоматизирано, интензивно с използване на съвременна техника. Млекодобивът, месодобивът и яйцедобивът отговаря на изискванията на стандартите за качество и безвредност на продуктите. Месодобивът най-често е обвързан и със собствено месопреработващо предприятие. Използват се постиженията на науката за отглеждане на животните и за поддържане на породите.

Животновъдството в семейните ферми е все още на екстензивен принцип. Отглеждат се най-често 3-5 животни, предимно за задоволяване на лични нужди или за допълняемост на доходите. Ферми с 10-50 животни са смесен принцип – съчетават екстензивното с интензивното производство. В малките ферми се използват рядко съвременни технически средства, с които да се гарантира качество и безвредност на продукцията – процесите са ръчни изцяло. Основен приоритет е модернизирането на животновъдния сектор, което ще доведе до благоприятно въздействие и опазване на околната среда  и повишаване на жизнения стандарт. Използваните средства за наторяване, за лечение на животни, за поддържане на хигиена в малките семейни ферми е осигурено от частни специализирани аптеки и ветеринарни лечебници.

 

Наред с другите причини които са от икономически характер, възможностите за осигуряване на солидна фуражна база са по-ограничени. Ливадите и пасищата заемат по-малък дял в структурата на обработваемите земи, което дава отражение върху количествата на тревните фуражи. Зърнопроизводството е с основна насоченост - отглеждане на зърнено-хлебни сортове, с по-нисък дял на фуражните. Независимо от посочените обективни фактори, влияещи неблагоприятно върху фуражната база, животновъдството заема определено място в аграрния сектор.

Общият брой на регистрираните животновъдни ферми в общината бележи тенденция на лек спад през последните 4 години. Причината за това е закриването на малки ферми, които трудно устояват на високите европейски изисквания за качество на животновъдната продукция.

 

 

Брой регистрирани животновъдни ферми в община Марица

година

2011

2012

2013

2014

брой

611

602

580

563

 

Животновъдни ферми

Общ брой към 31.12.2013 г.

Общ брой към 31.12.2014 г.

Кравеферми

290

250

Овцевъдни ферми

90

85

Козевъдни ферми

70

70

Свиневъдни ферми от група А

2

2

Свиневъдни ферми от група Б

7

4

Свиневъдни ферми лични

60

60

Пчели

58

75

Ферми за кокошки носачки

3

3

Ферми за кокошки за угояване

0

0

Патки

Няма информация

14

 

 

Горско стопанство

Поради природните особености на община Марица - релеф, надморска височина, почвена покривка и от икономически съображения, горското стопанство има символично значение.

Липса на гори в т.ч за стопански нужди, малкото на брой предприятия на дървопреработвателната промишленост (дограма, мебели) използват суровини от други места. Върбовите и тополовите чисти и смесени гори заемат заливните тераси, като растат върху богато алувиални почви. Смесени заливни гори от летен дъб, ясен и бряст върху заливните тераси на места с клен, мекиш, келяв габър, върби и тополи. От храстите се срещат птиче грозде, кучи дрян, чашкидрян, ракитица, зърница, зърнастец и др. крайречни и крайречно поточни насаждения от бяла и черна елша, на места с върби и тополи.

 

Рибовъдство

Рибовъдството в общината е слабо представено. В регистъра по рибовъдство са вписани само 4 рибарника, от които 3 са в землището на с. Труд и 1 - в землището на с. Скутаре.

 

Индустрия

 

Независимо от статутът си на селски район и големия процент обработваеми земи, община Марица претърпява бурно индустриално развитие през последните години.

Промишлеността се утвърждава в структурата на местната икономика. В края на миналия век, инвестиционния интерес към община Марица започна да нараства с течение на годините. Първоначално той е насочен към изграждане на нови, съвременни производствени мощности, а по-късно - в сферата на логистиката, търговията. Основните фактори за това са близостта до гр. Пловдив, наличието на условия за удобен транспортен достъп, по-ниските данъци (в сравнение с гр. Пловдив) и др.

 

Като цяло промишлените отрасли се развиват с много добри темпове, което е и причината вторичния сектор да е с най-добри икономически показатели в секторната структура на  община Марица. За периода 2010-2014 години са постигнати следните темпове на развитие:

 

Структурата на промишлените производства е многоотраслова. Представени са голяма част от отраслите на преработващата промишленост. Развити са промишлени производства от отрасли „Производство на храни, напитки и тютюневи изделия", „Производство на машини и оборудване", „Производство на химически продукти", „Производство на облекло", „Производство на изделия от дърво (вкл. и мебели) и др. Разширява се производството на храни, напитки и тютюневи изделия, на пластмасови и химически продукти. Нови производства, възникнали през последните години са в сферата на химическата промишленост - производство на кокс и рафинирани нефтопродукти.

В община Марица преобладават малките предприятия и броят им нараства, същевременно големите (макро) предприятия имат съществената роля за добрите икономически показатели. Вторичният сектор е водещ в местната икономика, подкрепен от добра общинска политика за привличане на местни и чужди инвестиции.

Мястото и ролята на „микро" предприятията (с численост на заетите лица до 9 д.) е, че в тях се осигурява заетост, която е съществен социално-икономически фактор в развитието на общината. Останалите икономически показатели показват, че този тип предприятия имат по-скромен принос за развитието на местната икономика.

Конкурентните производства в промишлеността се реализират в средните и големите фирми. Динамиката в броя им е слабо изразена. Средните (25 бр.) и големите фирми (8 бр.) са с основен принос за икономическото развитие на общината. В тях се произвежда 90 % от продукцията (в стойностна изражение), както и на придобитите ДМА.

Териториалното разположение на производствените мощности на основните предприятия на преработвателната промишленост и складовата дейност е довело до обособяването на 4 производствени подзони. През 90-те години на миналия век е реализирана една от първите модерни индустриална зона в България (изградена на чисто нов терен край с. Радиново и с. Бенковски). Тя е с площ от около 800 декара с възможности за по-нататъшно разширение до 3 000 декара, като ще обхване части от землищата и на селата Царацово и Костиево. Тези възможности са заложени и в приетия Общ устройствен план на община Марица; има прието от ОС - Марица Планово задание за изработване на „ПУП-ПУР" и „ПУП-ПРЗ" за обектите на публичната общинска собственост на селищно образувание „Производствена зона - Марица- Запад". В индустриална зона „Марица - запад" с чужди инвестиции са изградени нови производствени предприятия за производство на домакински електроуреди, за преработка на тютюн, на плодове (основно на вишни) и др. На базата на икономическите и технологични връзки тези чисто промишлени локализации се разширяват и обхващат и производствени и складови обекти и в съседните и села - Бенковски, Царацово, Граф Игнатиево, Рогош, Маноле и др.

Другите производствени подзони на Община Марица също са формирани по важни републикански пътни направления: Зона Труд - Граф Игнатиево по направление Карлово - Пловдив; зона Рогош - Скутаре - Маноле по направление 111-545; зона Войводиново - Калековец по направление Пловдив - Брезово.

По-големи промишлени предприятия, които дават облик на промишления профил на община Марица са:

• В сферата на хранително-вкусовата промишленост (Производство на храни, напитки и тютюневи изделия): „Сокотаб България" (с. Радиново); „Агри България" (с. Радиново); „Унитемп" (с. Войводиново); „Млечни продукти" (с. Маноле); „Плам" АД с. Труд).

      В сферата на машиностроенето (Производство на машини и оборудване): „Либхер Хаусгерете Марица" (с. Радиново); „Шнайдер Електрик" (с. Радиново); „Електролукс - Табаков и синове" (с. Желязно); „Макском" (с. Царацово; „Лидер-96" (с. Рогош).

      В сферата на текстилната промишленост (текстил, трикотаж и облекло): „Булсафел" (с. Скутаре); „Венера Класик" (с. Калековец) и др.

      В сферата на дървопреработване и производство на мебели" „Синхрон" и „Кеми-Р" (с Рогош); „ТЕТ-ИНВЕСТ" (Царацово).

 

Община Марица е част от Тракия икономическа зона, най-голямата икономическа зона на територията на България.

Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) е първият в България Район с целенасочена подкрепа от държавата (РЦПД). Териториалният обхват на района ще обхваща 9-те общини, подписали Меморандума за сътрудничество и подкрепа от 20.03.2014 г., в които се намират индустриалните зони, включени в ТИЗ. Това са Пловдив, Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи и Стамболийски. Ръководната структура на РЦПД е Постоянна секторна комисия, която е част от областния съвет за развитие. В нея участват представители на общините, както и представители на заинтересовани организации, които са пряко свързани с проекта, вкл. и неправителствени, които могат да осигуряват методическа и техническа помощ. 

 

Тракия икономическа зона е включена в списъка с българските проекти, предложени за финансиране от плана „Юнкер“. В съответствие с критериите, заложени в Плана „Юнкер“, средствата са за следните компоненти: строителство на индустриални и логистични обекти за предоставяне на потенциални инвеститори; социален компонент за изграждане на жилища за работната ръка с цел мотивиране; образование и квалификация на работна ръка – със средните и висши училища в Пловдив с цел обезпечаване на достатъчно и квалифицирана работна ръка за нуждите на инвеститорите; изграждане на довеждаща и свързваща техническа инфраструктура (пътища, пречиствателни станции, ВиК и др.), обслужваща както зоните, така и населените места в 9-те общини; реклама и промотиране на “Тракия икономическа зона“ сред потенциални инвеститори от региони с потенциал за инвестиране в България.

Само през последната година (2015 г.) в Индустриална Зона Марица са направени мащабни инвестиции.

  • Американската Sensata Technologies, номер 1 в света в производството на сензорни и електрозащитни устройства, приключи първия етап на предприятието си в индустриална зона "Марица". Предвижданията са до 4 години в "Сенсата" да бъдат наети 1500 работника. В първата фаза от проекта бе изградено предприятие от 10 000 кв. м, а общо теренът е от 68 000 кв.м. За 2015 г. инвестицията е 40 млн. долара.
  • Японската компания SMC Industrial Automation, която е в топ 50 на най-иновативните компании в света, закупи 180 000 кв.м. терен.
  • Либхер-Хаусгерете Марица, част от германското дружество Liebherr, приключи строителството на новия си логистичен център, разположен върху 32 000 кв.м. С него ще се увеличи производството в освободените заводски площи, така че след последното разширение в завода ще се произвеждат 1 000 000 хладилни уреда годишно. В момента тече оборудването на логистичния център, като цялата инвестиция в него е над 30 милиона лева. За да обслужват, за да бъдат доставчици и подизпълнители на компанията, в индустриалната зона са дошли доха още 4-5 средни фирми.
  • DB Schenker изгради нов склад върху 2000 кв.м. Още 2000 кв.м се очаква да бъдат добавени в средата на тази година (2016 г.). Проектът се изпълнява заедно с "Логистика Марица", която развива индустриална зона "Марица".
  • Българската "Биофреш" очаква АКТ 16 за модерната си база в зона "Марица". Предприятието включва производство на продаваната и в Китай маркова козметика от розово масло, роботизиран склад и офис помещения. Досега компанията е вложила над 5 милиона евро и продължава да инвестира.
  • Германският предприемач Райнер Зигмунд от веригата за облекла втора употреба La Fiesta, в партньорство с фонда за дялови инвестиции BlackPeak Capital, започва строителството през март 2016 г. на сортировъчен завод за употребяван текстил, който ще бъде разположен в зона "Марица". Инвестицията в сградата и сортировъчните машини е за около 2.5 млн. евро, като в предприятието ще работят 120 - 150 души.

Компаниите търсят обучен персонал и учебни заведения, които да обучават този персонал. Чуждите инвеститори много често “внасят” високи технологии и съответно повишават изискванията към знанията и уменията на работниците. Икономическите последствия от това са повече знания, повече добавена стойност, по-високо заплащане и жизнен стандарт.

Според предварителните прогнози в срок от 10 години в „Тракия икономическа зона“ се очакват инвестиции за над 1,1 млрд. евро, чрез които ще се открият нови 15 хил. работни места.

 

Услуги

Един от добре развиващите се отрасли на третичния сектор е „Транспорт, складиране и пощи". За периода 20010-2014 г. броят на регистрираните фирми нараства с 10, а размерът на произведената продукция и броят на заетия персонал се е увеличил почти 2 пъти. Това означава, че логистичните и транспортните фирми са основно от типа на малките и средните. Развитието на този отрасъл е свързано не само с икономическото развитие на общината, а има отношение и към обслужването на производствени и търговски структури в община Пловдив. Благоприятен фактор за развитието на логистиката е и изградената транспортна инфраструктура и обвързването й с висококласни транспортни пътища - автомагистрала „Тракия" и първокласен път Е-80, второкласен път II - 64, както и с главна ж.п. линия София- Пловдив - Свиленград (Бургас).

Отрасъл „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" може да бъде характеризиран като отрасъл със стагниращо развитие. Независимо, че общият брой регистрирани фирми в този отрасъл е най-голям, за периода от 2010-2014 г. те намаляват от 404 на 390. Намалява и броя на заетите лица от 1256 (2010 г.) на 1186 (2014 г.). Причините за това състояние на отрасъла могат да бъдат в обособени в две групи. Първата, е че в общината съществуват добри възможности за осигуряване на заетост в другите отрасли на икономиката и втората - близостта на гр. Пловдив, където населението осигурява част от търговските си потребности, поради по-голям асортимент и по-добро качество на услугите. Търговските обекти в селата на общината задоволяват основно ежедневните потребности на населението от хранителни и нехранителни стоки.

Освен в с. Чурен има действащи магазини във всички населени места от територията, които предоставят необходимите стоки на населението. В територията преобладават търговски обекти за продажба на хранителни стоки. В по-големите населени места има фризьорски салони, шивачи, обущари. Възможности за развлечения на закрито се организират и предоставят основно чрез местните читалища, някои от които имат интересни културни календари. Има сравнително добър достъп до спортни съоръжения чрез спортните зали и стадионите в някои населени места от територията. Освен чрез някои читалища населението няма друг достъп до консултантски услуги, особено ако се търсят по-специфични или профилирани услуги.

През 2010 г. община Марица е подписала споразумение за сътрудничество по проект „Глобални библиотеки - България" за пълна подкрепа в рамките на субсидия от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс".

Проектът е осъществен в периода 2010-2013 година в библиотеките на читалищата в селата Бенковски, Граф Игнатиево, Труд, Царацово и Трилистник.

По проекта Община Марица е извършила определени ремонтни дейности в библиотеките, климатизация, офис оборудване и охрана. Фондация „Бил и Мелинда Гейтс" предоставят на библиотеките ИКТ-оборудване за потребители, цялостна обучителна програма за библиотекарите, включване на библиотеките в дейности за застъпничество, работа в мрежа и софтуер за компютърни станции за потребители. По време на реализацията на проекта библиотеките са предоставяли услуги, свързани с обучение, ползване на компютри и интернет достъп.

 

На територията на общината не се предлагат услуги като „детска забавачница” или центрове за организиране на детски мероприятия. Детска кухня има само в две от населените места в територията. Липсват социални трапезарии.

Парковите площи и алеите в населените места, където населението може да отдъхва, или липсват или са в много лошо и неподдържано състояние и изискват сериозна модернизация, за да станат привлекателни.

 

Отрасъл „Хотелиерство и ресторантьорство" (Туризъм) е свързан основно с услуги, предоставяни на транзитно преминаващи през територията на общината. През 2014 г. в този отрасъл са регистрирани 74 фирми (6 по-малко от 2010 г.). Преобладаващата част от тях осъществяват дейност в областта на ресторантьорството - заведения за развлечения и отдих (ресторанти, заведения за бързо хранене, кафе-аперитиви и др.). Средствата за подслон и местата за настаняване, според Туристическия регистър включват 9 обекта (всички от категорията „места за настаняване"). Това са крайпътни мотели и 3 семейни хотела. Крайпътните мотели са с общ капацитет 75 легла и са разположени на 9 км по първокласен път Е 89 и в землищата на селата Войводиново, Царацово, Калековец и Радиново. Семейните хотели са с общ капацитет 59 легла. Приходите от нощувки за 2014 г. са  102 389 лв., а за целия отрасъл 2760 000 лв. В сравнение с 2010 г. се наблюдава незначителен ръст в основните икономически показатели (като броя на заетите в този сектор намалява).

Развитие през анализирания период се наблюдава и в отрасли като „Професионални дейности и научни изследвания“, „Операции с недвижими имоти" и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения", и др. Това развитие най-вероятно се дължи на разрастването на икономическата зона и привличането на все повече производствени предприятия, които ползват  и развиват НИРД.

 

Здравеопазването и инфраструктурата на здравеопазването в община Марица през 2014 г. е представено само от доболничната помощ. Като цяло в резултат на близостта на територията до гр. Пловдив е улеснен достъпа до здравни услуги. Има диагностичен и спешен център, както и добър достъп до стоматологични услуги.

В с. Труд има три амбулатории за индивидуална първична медицинска помощ, по 2 амбулатории са в селата Маноле, Царацово, Рогош и Войводиново, а по 1- в селата Бенковски, Скутаре, Костиево, Граф Игнатиево, Войсил, Калековец, Строево и Крислово. Населението от селата без разкрита амбулатория се обслужва от общопрактикуващите лекари от най-близкото село. Така населението от с. Динк се обслужва от общопрактикуващия лекар в с. Крислово, на с. Желязно от лекаря в с. Войводиново,

Териториалното разпределение на лекарите по дентална медицина е подобно на това на общопрактикуващите лекари. В по-големите села, броят на лекарите дентисти е увеличен (с. Труд - 4 бр., с. Войводиново и с. Маноле - по 3, с. Войсил - 2). В села, в които няма амбулатория за първична лекарска помощ (Трилистник и Манолско Конаре) са разкрити амбулатории за първична дентална помощ.

Медицински специалисти (фелдшери и медицински сестри) - 18, основната част от които са в училищните кабинети и в някои от детските заведения.

В повечето населени места са разкрити аптеки с изключение на селата Войсил, Динк, Желязно, Крислово, Трилистник и Ясно поле.

Общинската политика в сферата на социалните грижи е насочена към развитие на редица социални услуги, ориентирани към специфичните потребности на групи от населението, които са в неравностойно положение - стари хора, деца и възрастни с физически и умствени (психически и ментални) увреждания и др.

За подобряване на здравната инфраструктура през 2014 г. община Марица е инвестирала 164 737,00 лева за ремонт и благоустройства на здравните служби в селата.

 

Културно наследство

Като административна единица „Марица" е млада община, но историческите корени на селищата, които влизат в състава и, са дълбоко в древността. В полята и лежат повече от 300 тракийски и римски некрополи; населени са още през неолита и халколита. Далечните предшественици на днешното население са били добри земеделци и скотовъдци, занимавали са се с лов и риболов. Доказателство за това са и намерените предмети при разкопките на историческото селище при с. Труд, възникнало още през V хилядолетие пр. н. е., разкритите останки от тракийско светилище и 14 оброчни плочки на тракийския бог Херой и бог Аполон.

Значително антично селище е съществувало и западно от с. Строево. Интересни тайни крият земите около Скутаре и Рогош. Там са намерени бронзова статуетка на тракийския бог Зевс Сбелсурд (бог на небето, мълниите и дъжда), мраморна пътна колона, отбелязваща трасето на най-важния път, пресичащ Тракия и свързващ Филипопол и Константинопол; релеф на древния индоирански бог на светлината и правдата Митра, който в края на I век сл. Хр. бил изключително почитан в римската армия.

Много известна в българската историческа наука е праисторическата селищна могила "Разкопаница" край с. Маноле, животът, в която най-вероятно е започнал още през бронзовата епоха. Следи от праисторически селища са открити също край селата Войводиново, Войсил, Бенковски, Царацово и на други места в общината.

Запазени са спомени за отминалите векове - предания за Султан Мурад и наследника му Баязид, за дядо Манол, чийто дух витае в село Маноле, за майстор Трифон от Калековец, за съратника на Апостола - Дядо Иван Абаджията от с. Царацово. Селищата и църквите на общината помнят стъпките на легендарния син на България Васил Левски.

Селата Трилистник, Маноле, Манолско Конаре, Скутаре и Рогош съхраняват ценен исторически материал, който дава възможност да се проследи развитието на архитектурата, строителството, лозаро-винарството, тъкачеството.

Маришките села съхраняват богато наследство от легенди и истории, където реалното и митичното се преплитат; чудодейни рецепти за билколечения, баения против различни злини и гадания са части от културното богатство на общината.

В сферата на културата в община Марица е представени единствено комплексната читалищна дейност. Основните културни институции в общината са читалищата. Те заемат традиционно основно място в културната сфера в общината. В тях са представени библиотечната дейност и различни форми на любителското творчество (художествената самодейност). През 2014 г. на територията на община Марица съществуват общо 18 народни читалища. Някои от тях осъществяват твърде богата културна дейност - музикално и певческо любителско творчество, музикални и езикови школи и др. .

Библиотечната дейност е представена във всичките 18 читалища в общината. Общият библиотечен фонд в читалищата от общината е над 143 хил. хил. библиотечни единици. С най-голям библиотечен фонд са читалище „Виделина" - с. Войводиново (84700 библиотечни единици), читалище „Дядо Иван Арабаджията" - с. Царацово (12900 т.) и читалище „Светлина" - с. Труд (12600 т.). Само библиотечна дейност е застъпена в читалищата в селата Войсил, Костиево и Строево.

Любителското творчество в различните му разновидности и форми също е представено в повечето от читалищата в общината. Най-голямо е разнообразието на изградените фолклорни групи, танцови състави, школи и кръжоци в читалищата в по- големите села на общината. По няколко танцови състава са сформирани в НЧ „ Пробуда" в с. Калековец, „НЧ „Светлина" в с. Труд, НЧ „Дядо Иван Арабаджията" в с. Царацово, НЧ „Виделина" в с. Царацово е др.

Към по-голямата част от читалищата в общината са организирани групи за изворен фолклор, певчески групи, за народни обичаи, групи за лазаруване и др. Различни видове школи - музикални, езикови, за модерен балет и др. са създадени в читалищата в селата Калековец, Труд, Царацово и др. Детски духов оркестър и мажоретен състав са създадени към НЧ „Светлина" в с. Труд.

Читалищата в общината се включват активно в реализацията на общинския културен календар. Съставите към отделните читалища участват в програмите за честване на общоселски културни мероприятия, на годишнини и други празници със свои програми.

Музейна сбирка, свързана с историята и с краеведчески теми е организирана в читалище „Просвета" в с. Маноле. Тази сбирка е с подчертан местен характер и е почти непозната за хората извън с. Маноле.

Материалната база на читалищата - читалищните сгради - е с различна степен на качество по отношение на физическо състояние на сградния фонд. В годините, в които те са изграждани (основно в средата на миналия век) са оразмеряване за потребностите на по- големия брой на населението в отделните села. Някои от читалищните сгради разполагат с по-голяма по размер разгъната застроена площ - между 500 и 1000 м2 (читалищата в селата Граф Игнатиево, Рогош, Трилистник и др. Голяма част от читалищата разполагат със зали с капацитет от 200 до 400 места. Тези зали (читалищни салони) в миналото са използвани основно за кинодейността и за общоселски културни мероприятия. Поради пълното замиране на кинодейността, днес част от този фонд не се използва по предназначение, което поражда и проблем, свързан с поддържане на сградния фонд .

Младежите в Общината , като извън професионална дейност са организирани предимно чрез читалищата и самодейните колективи в тях. На територията на общината има 18 читалища с многобройни състави от различни възрастови групи. В момента се строи ново читалище в Желязно.

НПО на територията на Община Марица:

-           в с. Скутаре

-           с. Калековец - „Земеделски Младежки съюз"

-           с. Калековец - „Сдружение на Роверите" - Пловдив

-           с. Калековец - Сдружение „Стрямска долина - Екология и развитие"

-           с. Динк - Сдружение „Интеграция".

НПО-тата са организирани предимно с определена цел или конкретен проект, след което остават да действат постоянно. Членовете им са предимно младежи.

По решение на Общинския съвет на територията на Общината бяха разкрити и функционират 9 клуб на пенсионера. В тях се провеждат здравни беседи, консултации, чествания на рождени и именни дни, развива се художествена самодейност.

Религията, като част от бита и културата на населението, е представена от 18 сгради на православни храмове и няколко параклиса. В много селища празничната културна обредност съвпада с религиозните празници и на тях са посветени ежегодните традиционни събори.

Туризъм

В община Марица до този момент този отрасъл не е развит, но е с голям потенциал, поради наличието на все още неекспонирано културно историческо наследство.

През 2015 г. е одобрен за финансиране от Норвежка програма (финансов механизъм на Европейското икономическо пространство) проект на общината за 1.5 милиона лева за изграждане на инфраструктура и реставриране на могилата Малтепе. Могилата Малтепе се намира до село Маноле и след приключване на проекта се очаква да се превърне в най-големия тракийски музей на открито на Балканите. 

 

Към археологическият комплекс ще бъде изградена приемна сграда, информационен център, открити и покрити площи за експозиция и учебна археология. Могилата Малтепе е най–голямата надгробна могила на територията на България с размери – диаметър 90 м и височина 22 м. Тя е и част от голям тракийски могилен некропол, свързан с историята на античния Филипопол в периода І в. пр. Хр. – ІІІ в. сл. Хр. Могилата представлява комплекс от централна гробница и вторични гробни съоръжения, свързани най-вероятно с тракийския владетел Реметалк ІІ, съюзник на римските императори, и членове на неговата фамилия.

Създаването на музей на открито е адекватният и оригинален по същността си способ, който ще представи пред българските и чуждестранни туристи една реконструкция на древните религиозни вярвания и погребалните практики на тракийските владетели, управлявали царството на Одрисите и Филипопол в периода І в. пр.Хр. – ІІІ в. сл.Хр. Археологическите разкопки на тракийски гробищен комплекс, съчетани с експозиция на археологически находки и информационен център ще превърне селото в желана туристическа дестинация.

 

Транспортна инфраструктура и достъпност

Община Марица има добре развита транспортна инфраструктура, представена от автомобилен , железопътен и въздушен транспорт. Доброто географско местоположение допринася за бързи транспортни връзки от междуобщинско, национално и наднационално значение. Най-важен за развитието на общината е автомобилния транспорт, след него се нарежда жп-транспорта. Въздушния транспорт практически няма значение за развитието на общината, защото представлява военна база. Нейното наличие по-скоро влошава екологичните параметри, отколкото да допринася за икономическото й развитие, освен опосредствано чрез предоставяне на услуги от населението за работещите в този обект.

През територията на общината минават направленията на следните Пан-европейски транспортни коридори: №4 Дрезден - Братислава - Будапеща - Арад - Букурещ - Костанца; № 8 Дурас-Тирана-Скопие-София-Пловдив-Бургас-Варна; №10 Пловдив-София- Солун; Пловдив-Истанбул.

Тези коридори са формирани от АМ „Тракия" и главната ЖП линия София-Пловдив-Бургас и съответно от първокласен път 1-8 ( А М „Марица") и главната ЖП линия София-Пловдив-Свиленград.

Републиканската пътна мрежа е в сравнително добро състояние. Преминаването на участъци от републиканската пътна мрежа през населените места влошава екологичното състояние и е голяма заплаха за общественото здраве. Изисква се в бъдеще изграждане на обходните трасета и създаване на нова организация на движение за участъците , които остават в населените места. АМ „Тракия" трябва да бъде обзаведена със шумозащитни прегради.

Общинската пътна мрежа е в сравнително задоволително състояние, но липсват важни вътрешни връзки, като напр. между селата Крислово - Труд; Динк - Граф Игнатиево; Войсил - Строево. Важни за развитието на община Марица са междуобщински пътища за

връзка със съседните общини Раковски (Ясно поле - гр. Раковски); към Община Съединение, към община Калояново (Динк - Дълго поле); към Садово (Маноле - Рогош - Садово).

 

Общината има много добра транспортна свързаност както със съседните общини, така и в национален план. През цялата територия на общината преминават железопътната линия София - Бургас и автомагистрала „Тракия", а по направление север - юг преминава пътят 1-64 през Пловдив, който свързва общината с Подбалканския път.

Добрата транспортна осигуреност е друга важна предпоставка за диверсификацията в развитието на местната икономика и съответно намаляване на безработицата и отрицателния механичен прираст. Напълно изградената пътна и железопътна мрежа и доброто състояние на пътищата от I и II клас са добра предпоставка за развитие на туризъм и промишленост, което ще подобри благосъстоянието на местното население и ще намали отрицателния механичен прираст. На територията на общината се пресичат важни национални транспортни направления.

 

Транспортните услуги и по-конкретно обществения транспорт не е на нужното ниво. Между населените места от територията и гр. Пловдив има сравнително удобен обществен транспорт, но между самите населени места в територията той не е оптимизиран или липсва като обществена услуга. За територията може спокойно да се каже, че не са правени необходимите съоръжения

 

Пътна инфраструктура Републиканска пътна мрежа Обща дължина на мрежата в общината - 99.3 км. Делът на РПМ е 67% от пътищата на територията на О" Марица" при 42,1 % средно за страната.

През Община Марица преминава пътна инфраструктура от най високо ниво :

-           Автомагистрала „Тракия" - А1 (Европейски транспортни коридори №10 и №8) с дължина 31,8 км.

-           Първокласния път 1-8 (Е-80), Европейски транспортни коридор № 8 с дължина 6,6 км

-           Второкласните пътища - № 11-86 с дължина 11,9 км, № 11-64 с дължина 11,4 км., № 11-66, № 11-56 с дължина 11,9 км.

-          Много третокласни пътища: 111-565 с дължина 14,5 км.; 111-606 с дължина 9,5 км.; 111-805 с дължина 13,6 км.;

-           Общинската пътна мрежа - IV и V клас пътища с дължина 55,44 км. Основната й цел е да осъществи къси и удобни връзки между селищата в общината.

Конфигурацията на пътната мрежа и връзките на населените места са радиално насочени предимно от и към Пловдив - посока север-юг. Особено важно е да се отбележи , че в Община Марица, няма рокадни (резервни) трасета на АМ „Тракия", в посока изток- запад, които да обвържат комуникационно селищата. Връзките между тях са много опосредствани - не са директни. Липсват бързи връзки на община Марица до някои селища от съседните общини Раковски, Калояново, Съединение и Садово. Изграждането им ще подобри достъпа на населението до трудовия пазар, оборота на товари, както и екологичното състояние, като се избегнат обходни или дублиращи маршрути.

Състоянието на настилките на по-високите класове пътища АМ-Тракия, 1-ви и 11-ри клас е добро, докато на Ш-класните и общински пътища е задоволително, но на места лошо.

В населените места на община Марица има изградени само спирки на автобусния транспорт, в незадоволително материално състояние. Обслужването на населението с масов транспорт става от частни превозвачи - междуселищни автобусни линии и маршрутни линии на гр. Пловдив. Маршрутите към Община Марица са с начална точка Автогара „Север" - гр. Пловдив. Изисква се оптимизация на маршрутите, предлагани от превозвача, както и договаряне със съседните общини за по-голяма ефективност на предлаганата транспортна услуга, която да задоволява ежедневните трудови нетрудови пътувания на населението (обучение, здравеопазване, култура). От оптимизацията на транспортните услуги е фактор в стабилизиране демографските показатели на населението в община Марица.

Автомагистрала Тракия е силен фактор за икономическото развитие и урбанизацията на общината. От една страна тя осъществява бърз и удобен достъп на хора и товари; има стимулиращо въздействие върху развитие на местната икономика, производство и логистика. От друга страна магистралата разделя територията на Общината на две части, което затруднява вътрешните транспортни връзки. На АМ "Тракия" са разположени 10 пътни съоръжения , които свързват двете части на територията в т.ч. 5 възела и на пет места магистралата се пресича на ниво без развръзки.

Първокласен път 1-8 преминава в южната част на общината и е основна връзка на селата Костиево - Радиново - Царацово със съседните общини Пловдив и Родопи. Пътят има значение за развитие на местната икономика. Обектите , които са разположени по него са предимно търговски и със складово-логистичен характер.

Второкласен път 11-56 - Осъществява връзката между АМ"Тракия" и път 1-8 в посока север - юг. Стимулира развитието на селата Войводиново и Калековец. Същото значение за Общината има и път 11-64, който я свързва с общините Пловдив, Калояново и Карлово. На този път е наложително и предстоящо за изграждане обходно трасе при село Труд. Третокласни пътища: 111-565 свързва селата Скутаре, Рогош , Маноле, Манолско Конаре и Завод за преработка на ТБО - Шишманци. Все още не е изградено обходно трасе, отклонение на 1-8 за избягване движението през Маноле и Манолско Конаре към с. Шишманци; път 111-606 обслужва с. Строево; път 111-805 обслужва Костиево - Радиново, Царацово, Бенковски и Войсил. Функцията му е да преразпределя движението от АМ "Тракия". Липсва пряка връзка от Войсил към Строево и от Бенковски към Строево, което може да бъде съчетано в изграждането на едно общо трасе.

 

Телекомуникация и широколентов достъп

Най-масово разпространена е телефонната съобщителна система, като всички населени места и урбанизирани територии са телефонизирани. Близостта на територията до Пловдив и развитието на общината са предпоставка център и основен източник за телефонизацията да бъде Пловдив. Всичките селища имат развита селищна телефонна мрежа, реализирана преди всичко с подземни телефонни кабели. На отделни места има и въздушно захранване на единични телефонни абонати. Някои по-малки села са свързани със съединителни кабели тип ТПП към по-големите АТЦ, а стопанските зони по „Голямо Конарско шосе" и „Карловско шосе" са захранени с ТП от междуселищните кабели. Общината има пълно покритие от действащите мобилни оператори, както и РТВ сигнал. Мрежата от пощенски станции покрива всички населени места, като се предоставят услугите доставка на писма, пратки, колети, изплащания на пенсии и пощенски записи.

Трите основни групи телефонни кабели извън населените места:

-           междуселищни телефонни кабели;

-           междуселищни телефонни кабели на Линейно-кабелно стопанство (ЛКС);

-           оптични кабели.

Всички кабели са подземни и осъществяват връзка между телефонните центрове в Пловдив и селищните телефонни централи по отделните села. Част от кабелите имат характери на транзитно преминаващи - предназначени за връзка със селища извън територията

на община Марица или за други специфични нужди.

На територията на Община Марица има изградени клетки на всички мобилни оператори. Покритието не е достатъчно. От направените анкети във всички населени места се изрази желание за увеличаване на броя и видовете услуги, които се предоставят от мобилните оператори за по-добро качество на услугите.

Достъп до „Интернет" по официални данни засега има само сградата на общинската администрация и в „Интернет клубовете" в някои от големите села.

Инфраструктура за широколентов интернет достъп не е изградена само до 3 села в общината.

Населените места оцветени в розово са без широколентов достъп

Район 4

- общ. Хисаря (област Пловдив) – Беловица, Красново, Кръстевич, Мало Крушево, Михилци, Мътеница, Ново Железаре, Старо Железаре, Старосел,

Черничево – общо 4 926 жители без широколентов достъп

- общ. Марица (област Пловдив) – Динк, Желязно, Манолско Конаре – общо 2 347 жители без широколентов достъп

- общ. Съединение (област Пловдив) – Голям чардак, Драгомир, Любен, Малък чардак, Найден Герово, Неделево, Правище, Царимир, Церетелево -

общо 5 219 жители без широколентов достъп

- общ. Калояново (област Пловдив) – Дълго поле, Ръжево, Ръжево Конаре, Черноземен, Дуванлии, Долна махала, Бегово, Сухозем, Горна махала, Иван

Вазово, Отец Паисиево – общо 2 455 жители без широколентов достъп

- общ. Стрелча (област Пазарджик) – Блатница, Дюлево, Свобода, Смилец – общо 1 103 жители без широколентов достъп

- общ. Пазарджик (област Пазарджик) – Априлци, Величково, Гелеменово, Дебръщица, Добровница, Овчеполци, Сарая, Сбор, Тополи дол, Цар Асен,

Юнаците – общо 10 061 жители без широколентов достъп

Общо: 26 111 жители без широколентов достъп

Околна среда

Качество на атмосферния въздух

 

Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой са суспендирани частици, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и/или азотни оксиди, въглероден оксид, озон, олово (аерозол), бензен, полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали – кадмий, никел и живак, арсен.

 

На територията на община Марица няма постоянен пункт от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). През последните 10 години не са извършвани измервания на атмосферния въздух с Мобилна автоматична станция на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

 

Въпреки характерните за района на Област Пловдив неблагоприятни фактори, като топографски особености, климатични и метеорологични условия (мъгли по поречието на реките, продължителни периоди на засушаване и голям брой дни в годината с тихо време - скорост на вятъра под 1,5 m/s), рефлектиращи силно върху ниско емитиращите източници – транспорт (с целогодишно въздействие) и битово отопление (със сезонно действие и в пряка връзка с температурата на околната среда), качеството на атмосферния въздух в община Марица е добро. Общината не е регистрирана като „гореща екологична точка”.

 

Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) Пловдив извършва контрол на емисии на вредни вещества – прах, въглероден оксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и органични вещества в атмосферния въздух от 13 броя промишлени инсталации с неподвижни източници на емисии в община Марица с утвърдени планове за мониторинг. Съгласно регионалния доклад за състоянието на околната среда за 2013 г. на РИОСВ – Пловдив, при извършените измервания на вредностите, изпускани в атмосферния въздух от обекти с точкови източници в района на общината не са констатирани превишения на пределно допустимите концентрации (ПДК).

 

Производствените дейности са концентрирани в обособени производствени зони около с. Радиново, Бенковски и в стопанските дворове на останалите населени места в общината. Топлоенергийните съоръжения използват природен газ, а от твърдите горива – дървесен чипс.

Води

 

Качеството на водите е най-значителния индикатор за въздействието на човешката дейност върху естествената водна среда. Основните източници на замърсявания на водите са земеделието, промишлеността, транспорта и населените места.

 

За състоянието на повърхностните води значим дял имат заустените битови и индустриални отпадъчни води и води от животновъдни ферми, дифузното замърсяване от селскостопанските дейности, изземването на инертни материали, корекциите на реките, разрушените диги, изземването на води за напояване и др.

 

За определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води се извършва мониторинг по физико-химични елементи в два пункта на територията на общината: р. Стряма - с. Маноле - пункт за контролен мониторинг и р. Марица – бент с. Маноле за оперативен мониторинг. По данни на РИОСВ – Пловдив, р. Марица в границите на общината, р. Потока, р. Стряма и антропогенните водни течения са с лош екологичен статус и не добър екологичен потенциал. Р. Пясъчник е с умерен екологичен статус и потенциал.

 

Основният проблем за замърсяването на повърхностните води на територията на община Марица е заустването на непречистени или недостатъчно пречистени отпадъчни води. Това се дължи на липсата на пречиствателни станции за отпадъчни води и недоизградена канализационна мрежа в населените места. Отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове или заустват в прилежащите отводнителни канали, дерета и реки. Заустват се и производствени отпадъчни води от предприятията с изградени локални пречиствателни съоръжения. Това създава предпоставки за замърсяване на подземните и повърхностните води и влошаване на екологичната обстановка Общинската администрация има амбициозна програма за изграждане и доизграждане на

 

канализационната мрежа във всички населени места в общината, както и в обособилите се и постоянно разрастващи се в последните години промишлени ядра:

 

-  Радиново – Бенковски – Царацово - Костиево;

 

-  Труд – Строево - Граф Игнатиево;

 

-  Войводиново - Калековец;

 

-  Скутаре – Рогош - Маноле.

 

Промишлените предприятия, ползващи водни обекти, се контролират от РИОСВ - Пловдив и се извършва лабораторен контрол задължително два пъти годишно. По-голяма част от обектите притежават разрешително за заустване на отпадъчните води или Комплексно разрешително, в които са определени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за формираните от дейността отпадъчни води, които заустват в повърхностните водни обекти.

Подземните води на територията на община Марица са от най-водообилните подземни водни тела от поров тип, безнапорни или слабонапорни, със сравнително близки до повърхността нива. Използват се за питейно-битовото водоснабдяване в общината. Експлоатират се помпажно чрез сондажни съоръжения и шахтови кладенци. Количествената оценка на подземното водно тяло е добра, поради което всички населени места са обезпечени с вода за питейно-битови нужди. Наложителна е реконструкцията на водопроводните мрежи, с което ще се предотврати загубата на вода.

 

Значимите проблеми, променящи качеството на подземните води на територията на община Марица са населените места без канализация и индустриалните площадки - като точкови източници и земеделието - като дифузен източник.

Във връзка с опазването на водите, територията на община Марица попада в границите на обявените със заповед № РД930/25.10.2010 год. на министъра на околната среда и водите уязвими зони. „Уязвими зони” са области с определена почвено-геоморфоложка характеристика в близост до водни обекти, при които земеделската дейност води до риск за замърсяване на водите с нитрати (водни тела със съдържание на нитратни йони над 50 mg/l). На общинската територия няма определени зони за защита на водите с цел опазване на икономически значими водни видове. Не са определени води за рекреация и зони за къпане. Няма чувствителни зони.

Река Пясъчник, от яз. „Пясъчник” до устието, съгласно симулационни резултати е установено, че този речен участък е с недостиг на воден ресурс. За преодоляване на ефекта от засушаването, ограничаващо наличния ресурс е необходима преоценка и оптимизиране на изградените напоителни системи, чрез прилагане на нови методи на напояване, въвеждане на водоспестяващи практики и обучение на земеделците.

Освен проблемът със засушаването, за р. Пясъчник - от яз. „Пясъчник” до устие, ГОК-3 - Строево,Труд, р. Потока - от град Съединение до устието и р. Стряма - от вливане на р. Пикла до устието е установена средна и слаба податливост на ерозия.

 

Земи и почви

Значителното почвено разнообразие на територията на община Марица, в съчетание с климатичните условия създават благоприятни условия за развитие на селското стопанство. Тук са разпространени едни от най-плодородните почви в страната. Дълг на всеки, който използва почвата, като средство за производство трябва да я опазва от увреждане и замърсяване, като по този начин гарантира ефективна защита на човешкото здраве и естествените почвени функции.

 

Общинската администрация определя сектора земеделие, като приоритетен за общината. Развива се ранното полско и оранжерийно зеленчукопроизводство, зърнопроизводството, възстановяват и се увеличават площите за производство на ориз, разрастват се градините с трайни насаждения.

 

През последните години се наблюдава тенденция към намаляване замърсяването на почвите. Конкретните мерки, предприети от общинската администрация са:

 

-  поетапно закриване и рекултивация на нерегламентираните сметища;

-     постоянен стриктен контрол за предотвратяване нерегламентирано изхвърляне на смесени битови и строителни отпадъци;

-   поддържане в добро състояние склада депо за съхранение на продукти за растителна защита в землището на с. Трилистник;

-   повишаване информираността на обществото за екологичните и икономическите ползи от опазването на почвите.

Към 2012 г. в община „Марица" са ликвидирани всичките нерегламентирани сметища.

От деградационните процеси, засягащи почвите в общината най-съществен за екологичното състояние на района е процесът на засоляване, при който се увеличава съдържанието на водоразтворимите соли в почвата и/или съдържанието на обменен натрий. По-голяма част от засоляването се дължи на естествени причини (по - високото ниво на подпочвените води). Това е резултат от влошените условия на естествен дренаж в равнинни райони с периодични летни засушавания. Преодоляват се чрез прилагането на се добри земеделски практики.

 

Данни от Агроклиматичния атлас (1982) и по-нови модели на пространственото разпределение на почвеното засушаване в България показват, че община Марица попада в силно засушлива зона според коефициента на овлажняване за период с температура на въздуха над 10ºС. Това определя сравнително значим риск към атмосферно засушаване и умерен риск към почвено засушаване.

Няма констатирани замърсявания на почвата с тежки метали и металоиди, органични замърсители, пестициди устойчиви органични замърсители и нефтопродукти.

На територията на община Марица има два постоянни пункта за наблюдение и контрол на земите и почвите, които са част от Националната система за мониторинг на околната среда :

 

-   Пункт № 186 в землището на с. Труд за пробонабиране по мониторинговата система 16х16 кm за тежки метали, органични замърсители, пестициди;

-   Пункт № 303 в землището на с. Костиево за мониторинг на замърсяване на почвите с тежки метали и металоиди.

 

 

Биологично разнообразие и защитени територии

Територията на община Марица представлява типична агроценоза. Естествените хабитати заемат около 2 % от територията. Горите са съставени са от цер, благун, полски бряст, габър, липа, топола, акация и др. Представените растителни видове са характерни за естествените и полуестествените пасища и ливади. Оформени са екосистеми на водолюбиви растения в близост до водните тела.

Често срещани бозайници са таралеж, сънливец, язовец, земеровка, невестулка, заек и др. Земноводни и влечуги: жаби, тритони, костенурки, водна змия, смок-мишкар, зелени, степни, късокраки гущери, пепелянка и др. Рибите са представени от: речен кефал, уклей, обикновена кротушка, щука, маришки морунаш, беломорски скобар, маришка мряна и др.

Поради голямата гъстота на хидрографската мрежа, територията на община Марица е предпочитано място за нощувка, почивка и зимуване на голям брой водоплаващи и водолюбиви птици, вкл. световно застрашения малък корморан, черен щъркел, голяма бяла чапла, земеродно рибарче, поен лебед, речна чайка и много други.

Съгласно класификацията на защитени територии (Закон за защитените територии,1998 год.) на територията на община Марица са разположени следните защитени местности

(ЗМ):

 

ЗМ „Нощувка на малък корморан – Пловдив” (Код в регистъра: 449)

Обявена със Заповед №РД-644 от 05.09.2006 г. на МОСВ (ДВ, бр. 85/2006) с цел опазване местообитание, място за почивка и струпване по време на миграция на малък корморан (Phalacrocorax pygmaeus). Площ: 82,09 хектара. Частично се припокрива със защитена зона BG0002087 „Марица-Пловдив” за опазване на дивите птици.

 

На територията на община Марица е с площ 18,7 ха и попада в землището на с. Костиево. Режим на дейности:

1. Забранява се изсичане и опожаряване на дървета;

2.    Забранява се добив на пясък и други инертни материали, с изключение на добив съгласно издадените до влизането на тази заповед в сила разрешителни от Басейнова дирекция за управление на водите - Източно-Беломорски район, Пловдив;

3.  Забранява се ловуване;

4.      Забранява се строителство, с изключение на хидротехнически съоръжения за осигуряване проводимостта на реката, инфраструктурни съоръжения с национално значение, както и ремонт и поддръжка на съществуващата инфраструктура.

 

ЗМ „Тракийски равнец” (Код в регистъра: 534)

Обявена със Заповед №РД-82 от 30.01.2012 г. на МОСВ (ДВ, бр. 18/2012) с цел опазване на растителен вид – тракийски равнец (Achillea thracica) и неговото местообитание. Намира се в землището на с. Маноле, с площ 8,03 ха.

 

Режим на дейности:

1.  Забранява се промяна на предназначението и начина на трайно ползване на земята;

2.  Забранява се строителство, както и поставяне на временно преместваеми обекти;

3.  Забранява се търсене, проучване и добив на подземни богатства;

4.  Забранява се внасяне на неместни видове;

5.  Забранява се залесяване;

6.  Забранява се палене на огън.

Защитени местности в община Марица

Съгласно регистъра на защитените вековни дървета в България, обявен по Закона за биологичното разнообразие, на територията на община Марица са регистрирани следните вековни дървета:

-     6 броя летни дъба в землището на с. Трилистник, обявени са със заповед №РД-859/26.11.2008 г.; години към датата на обявяване: 300; реална възраст 306 год.; височина от 10 m до 16 m; периметър от 3,6 m до 5,4 m;

-  летен дъб (2071) в землището на с. Войсил; заповед за обявяване №РД-193/26.02.2010 г.; години към датата на обявяване: 150; реална възраст: 154; височина (m): 20; периметър

(m): 2.6

-     дръжкоцветен дъб (2072) в землището на с. Войсил; заповед за обявяване №РД-193/26.02.2010 г.; години към датата на обявяване: 150; реална възраст: 154; височина

(m): 18; периметър (m): 2.2.

 

В обхвата на Общия устройствен план на Община Марица попадат следните елементи на Националната екологична мрежа, определени по смисъла на Закона за биологично разнообразие (ЗБР):

·         Защитена зона „Река Марица”  с код BG0000578 площта на зоната е 14693,1 ха, от които 604,2 ха са в територията на община Марица. Предмет на опазване са 14 типа природни местообитания, 15 вида безгръбначни, 8 вида земноводни и влечуги, 5 вида риби, 14 вида бозайници, вкл. прилепи. Припокрива защитена зона BG0002087 „Марица-Пловдив” за опазване на дивите птици;

·         Защитена зона „Река Стряма”  с код BG0000429; площта на зоната е 4078,38 ха, от които 479,3 ха са в територията на община Марица. Предмет на опазване са 5 типа природни местообитания, 7 вида безгръбначни, 7 вида земноводни и влечуги, 4 вида риби, 17 вида бозайници, вкл. прилепи. Частично се припокрива от защитени зони BG0002064 „Средна гора” за опазване на дивите птици;

·         Защитена зона „Река Пясъчник”  с код BG0000444  площта на зоната е 1879,97 ха, от които 740,9 ха са в територията на община Марица. Предмет на опазване са 2 типа природни местообитания, 5 вида безгръбначни, 7 вида земноводни и влечуги, 3 вида риби, 9 вида бозайници, вкл. прилепи. Частично се припокрива от защитени зони BG0002016 „Рибарници Пловдив” и BG0002010 „Язовир Пясъчник” за опазване на дивите птици;

·         Защитена зона „Трилистник”  с код BG0000289; площта на зоната е 616,95 ха, от които 402,8 ха са в територията на община Марица. Предмет на опазване са 6 типа природни местообитания, 4 вида безгръбначни, 7 вида земноводни и влечуги, 4 вида риби, 2 вида бозайници.

·         Защитена зона „Марица Пловдив” с код BG0002087; площта на зоната е 1108,81 ха, от които 140,3 ха са в територията на община Марица. Целта на обявяване е опазване, възстановяване и поддържане на местообитанията на следните видове птици: малък корморан, голяма бяла чапла, черен щъркел, поен лебед, земеродно рибарче, малък гмурец, голям корморан, сива чапла, ням лебед, зеленоглава патица, лятно бърне, голям ястреб, малък ястреб, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, обикновена калугерица, речна чайка. Забранява се намаляването площта на крайречните гори от местни дървесни видове, се паленето на тръстикови масиви и крайречна растителност, използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади. Припокрива се със защитена зона BG0000578 „Река Марица” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;

·         Защитена  зона „Оризища Цалапица” с код BG0002086; площта на зоната е 3674,62 ха, от които 613,1 ха са в територията на община Марица. Целта на обявяване е опазване, възстановяване и поддържане на местообитанията на следните видове птици: малък воден бик, малка бяла чапла ,голяма бяла чапла, черен щъркел, бял щъркел, блестящ ибис, тръстиков блатар, полски блатар, белоопашат мишелов, голяма пъструшка, малка пъструшка, кокилобегач, кафявокрил огърличник, белобуза рибарка, земеродно рибарче, дебелоклюна чучулига, червеногърба сврачка, сива чапла, зеленоглава патица, лятно бърне, качулата потапница, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, зеленоножка, обикновена калугерица, малък червеноног водобегач, голям горски водобегач, жълтокрака чайка. Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива, паленето на пасища, тръстикови масиви и крайбрежна водна растителност, използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;

·         Защитена зона „Рибарници Пловдив” с код BG0002016; площта на зоната е 145,77 ха, от които 39,7 ха са в територията на община Марица. Целта на обявяване е опазване, възстановяване и поддържане на местообитанията на следните видове птици: малък корморан, голям воден бик, малък воден бик, нощна чапла, малка бяла чапла, голяма бяла чапла, червена чапла, бял щъркел, блестящ ибис, лопатарка, белоока потапница, орел рибар, черна каня, тръстиков блатар, полски блатар, сив жерав, голяма бекасина, блатна сова, земеродно рибарче, малък гмурец, голям гмурец, голям корморан, сива чапла, ням лебед, голяма белочела гъска, фиш, зимно бърне, зеленоглава патица, лятно бърне, клопач, кафявоглава потапница, вoден дърдавец, зеленоножка лиска, речен дъждосвирец, обикновена калугерица, средна бекасина, малък червеноног водобегач, голям зеленоног водобегач, голям горски водобегач, късокрил кюкавец, речна чайка, жълтокрака чайка. Забранява се строителството, с изключение на такова, свързано с рибопроизводството, добиването на подземни богатства, депонирането на отпадъци, залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения, премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива, източването на рибарниците в периода от 1 май до 30 юли, паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност, косенето на тръстика, папур и плаваща водна растителност във водните басейни в периода от 1 март до 30 юли.

 

 

 

 

 

 

 

 

В зависимост от застъпената образователна степен в училищата, общото образование в общината е представено от два типа училища - начални и основни. Пълният обхват на средното образование ( в СОУ) не е представен в общината.

Образователната мрежа в община Марица е представена от 16 целодневни детски градини и 13 училища, от тях 11 основни и 2 начални училища.

Детски ясли на територията на общината няма.

За създаване на възможности за образование на децата от селата без действащи общообразователни училища в община Марица със статут на „средищни" са общо 7 броя. Това са ОУ „Георги Бенковски" в с. Бенковски, ; ОУ „Св. Св. Кирил и Методий" в с. Войводиново, ; ОУ „Граф Игнатиев" в с. Граф Игнатиево, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий" в с. Калековец, ОУ „Васил Левски" в с. Маноле, ОУ „Васил Левски" в с. Рогош и ОУ „Христо Смирненски" в с. Строево. За безплатен превоз на учениците до най-близкото средищно училище, общината разполага с три училищни автобуса.

Недостатъчният брой ученици в някои от общообразователните училища е причина учебния процес да се осъществява в паралелки със слети класове и в маломерни паралелки. Това е фактор за снижаване на качеството на обучението. От друга страна - продължаващото намаляване на броя на учениците поставя въпроса за необходимостта от по-нататъшно преструктуриране на мрежата от общообразователни училища в общината.

Материалната база на детските заведения е в добро физическо състояние. През 2014 г. е извършен основен ремонт на ЦДГ с. Костиева, ЦДГ с. Труд, ЦДГ с. Рогош, а в с. Войводиново е изградена нова ЦДГ.

За учебната 2014/2015 г. броят на децата в детските градини е 1125 (с 94 повече от 2013/2014), а броят на учениците 2133 (с 87 повече от учебната 2013/2014 г). В училището в село Калековец са разкрити две професионални паралелки – работник в дървообработването и специалност производство на фасонирани материали. За учебната 2014/2015 г. в тези професионални направления има общо 46 деца.

Учениците от общината посещаващи средни общо и профилирани училища ( езикови, хуманитарни и природо-математически гимназии) учат в гр. Пловдив.

Няма и висши учебни заведения или техни филиали. Няма регистрирани и Центрове за професионално образование и ориентиране.

Със средства от ОП „Регионално развитие“ са реализирани мерки за подобряване на енергийната ефективност чрез използването на ВЕИ в четири училища и три детски градини в общината - ОУ Бенковски, ОУ и ЦДГ Калековец, ЦДГ Рогош, ОУ Скутаре, ОУ и ЦДГ Труд.

За подобряване енергийната ефективност община Марица е реализирала и проект по Фонд Козлодуй за училищата ОУ „Граф Игнатиев“ в с. Граф Игнатиево и ОУ „Христо Смирненски“ в с. Строево.

Предприети са мерки за осъвременяване на обзавеждането в редица основни училища, с което се създават предпоставки за подобряване на учебния процес - осигуряване на интерактивни учебни дъски (НУ „Св. Кл. Охридски" - с. Войсил, ОУ - „Васил Левски" - с. Рогош), осигуряване на компютърно хардуерно оборудване (ОУ „Гр. Игнатиев" - с. Граф Игнатиево, ОУ „В. Левски" -с. Маноле, ОУ" Св.Св. Кирил и Методий" -с. Труд и други), безжична мрежа за интернет достъп в ОУ с. Калековец.

На територията на общината през последните пет години има изградени две нови училища.

През учебната 2009/2010г влиза в експлоатация нова училищна сграда в с. Рогош. Инвестициите за изграждане на новото училище са изцяло от общинския бюджет. Училището разполага с необходимите класни стаи, с две модерни компютърни зали, специализирани кабинети по трудово обучение, както и спортни обекти - голям физкултурен салон и спортни площадки.

За учебната 2015/2016 г. отваря врати Земеделска гимназия по животновъдство и екология в с. Маноле, което са част от най-мащабния образователен проект на Министерството на образованието и науката, Министерството на земеделието и община Марица. Сградата на профилираната в областта на земеделието гимназия е започната в далечната 1986 г. Училищната сграда е с разгъната застроена площ 3985 кв.м. Проектирана е с 21 класни стаи, 6 учебни кабинета, 6 административни зали, лекарски и зъболекарски кабинет и библиотека. 600 деца ще учат в бъдещата земеделска гимназия по животновъдство и екология. По проект то ще съвместява 2 функции – ще бъде средищно основно училище за децата от Маноле и близките села, а други 300 ученици ще получават средно образование до 12 клас. Към училището е бъде изградена и модерна спортна зала с 450 седящи места. Земеделските училища в страната могат да кандидатстват за закупуване на земеделска техника предназначена за учебния процес по Програмата за развитие на селските райони 2014–2020г. Аграрният университет в Пловдив ще сътрудничи и помага на новото учебно заведение, с обмяна на опит и преподаватели. Очаква се през 2017 г. училището в с. Маноле да бъде преобразувано в професионална гимназия с профил земеделие, в която учениците ще избират между три специалности: растениевъдство, животновъдство и екология. Инвестицията в новото училище е на стойност 5 милиона лева и е от Публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите".

За 2014 г. икономически активните лица са 13 037, а наетите лица на територията на община Марица са 11 576 д. Броят на наетите лица е един от индикаторите за състоянието на икономиката – 88% за територията на общината. От тях най-много са наети в Преработваща промишленост – 73% (8466 д.), Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети – 7,3% (885 д), Транспорт, складиране и пощи – 6,4% (740 д.) и Строителство – 3,12 % (361 д.). В сектор Селско, горско и рибно стопанство са наети едва 2.7% от работещите.

Високият брой на наетите в сектор „Промишленост" е резултат от мащабните инвестиции в отрасли на преработващата промишленост през последните 10 години. По този показател община Марица е с характеристики на промишлено развита територия. С по-голям брой заети в промишлени отрасли (над 200 д.) са в селата Труд, Рогош, Калековец, Маноле, Войводиново.

Доказателство за доброто икономическо развитие на територията е и процента на заетите в частния сектор, който се запазва много висок през разглеждания пет годишен период (от 2010 г до 2014 г.). През 2010 г. в частния сектор са заети 95% (в обществения 4.9%), а през 2014 г. 96.5% (3.5%).

Това е нетипична ситуация за повечето общини от подобен тип, където повечето от заетите са в обществения сектор и общината практически се явява най-големия работодател на територията.

Благоприятното икономическо развитие на община Марица дава отражение не само върху трудовата заетост, а и върху размера на доходите. Обект на анализ е средната работна заплата на наетите лица. Към 2010 г. тя е в размер на 7834 лв., а през 2014 г. – 9195 лв или

1361 лв. повече. В община Марица се забелязва обратна тенденция за по-високо заплащане в частния сектор, отколкото в обществения, като за 2014 г. средната заплата в частния сектор в община Марица - 9219 лв. се доближава до средната заплата в частния сектор за цялата страна – 9 602 лв. 

Като цяло област Пловдив е една от трите области на национално ниво с най-висока средна заплата. 

Безработица 

По данни на ДБТ „Марица“ общият брой на регистрираните безработни лица на територията на община Марица към 31.12.2014 г. е 1129, с 211 души по-малко в сравнение с 2013 г. От общият брой регистрирани – 256 са лица до 29 г., а 434 са с регистрация повече от една година. Равнището на безработица е 8,7% - по-ниско от средното за страната 10,7%. 

 Според степента на завършено образование безработните в община Марица се разпределят както следва:

  • Висше – 58 души
  • Средно – 303 души
  • Основно – 221 души
  • Начално или по-ниско – 547 души.

Както в цялата страна най-висока е безработицата сред лицата със средно и основно образование. Затвърждава се тенденцията безработните без квалификация да доминират в структурата на регистрираните безработни. Тази група безработни е неконкурентоспособна на пазара на труда и формира основната част на контингента на продължително безработни лица. 

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ